Sic Transit Media Mundi*

Яра Бубнова

  • excerpt from: откъс от текста на Яра Бубнова
  • published in:: публикуван в: Красимир Терзиев.Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било
  • year of publication: 2015
  • city: София
  • published by: Изток-Запад

Всъщност, не правиш фотография на настоящето, тъй като миналото е вплетено в него… И така прави непредвидимото по-трудно да се види.

Хито Щерл. Политики на пост-репрезен- тация. В разговор с Марвин Джордан 1

Да се пише за Красимир Терзиев, не е лесно – не само защото успоредно с активната си художествена практи- ка тoй е и изследовател на процеси- те в съвременната визуална култу- ра, дори и не заради това, че сам е в състояние да отреферира образите, които създава, или заради иронията – чест елемент в неговите творби, а заради самата същност на неговите интереси. Красимир Терзиев се зани- мава със съвременността. Разбира се – той е съвременен художник, не- говите теми и средства отработват „сегашното“, което е органично свър- зано с току- що произведеното ми- нало, и незабележимо и естествено загатва онова, което предстои.

Говорейки за съвременно изкуство, обикновено премълчаваме неясно- тите около самото понятие „съвре- менност“. Би трябвало да е очевидно, че става дума за време, но за тази му част, която е „сега“, изтекла, докато са написани самите думи. Очевидно е, че живеем по-дълго от „сега“, имаме минало и разчитаме на (съвсем близ- ко поне) бъдеще – пребиваването в съвременността и усещането за нея не заковава разбирането.

Има много варианти за определяне на „съвременността“ – чрез разпростра- нение на информация, чрез техноло- гии, чрез мащаба на политическите и социалните събития. Но как я вижда- ме отвътре, откъм самата нея, вероят- но може да отрази само художникът.

В изкуството, а и извън него, във ви- зуалната култура, вече са се случили не едно, оставили своя трайна следа революционни събития. Съвремен- ната визуална ориентация се форми- ра след изобретяването на фотогра- фията и на киното, но и след Черният квадрат (1915) на Малевич, след текста на Валтер Бенямин Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост (1936), след погледа на човек към Земята от космоса (1961), след като Маршал Маклуън казва „в момента, в който новото, създадено от средствата за масова комуникация устройство на света става всеобхватно и променя сетивния ни баланс, то също става за нас невидимо“ (1969), след „телеви- зорът – във всеки дом“ (някъде 1970- те), след като смартфонът сведе до минимум усилията по правене и раз- пространение на „картинки“...

Това бегло и повърхностно преброя- ване има непосредствено отноше- ние към творческата методология на Красимир Терзиев, художник и изсле- довател, на чиято работа е посветен този каталог. Вече почти 20 години той последователно изгражда взаимо- отношенията си с визуалната съвре- менност и медиите, чрез които тя се манифестира. Разбира се, в основата на интереса му към визуалната среда лежи и класическото му образование (Терзиев завършва магистратура по живопис в Националната художест- вена академия в София през 1997 г.), което, от една страна, абсолютизира „окото на художника“, но от друга – за- лага върху каноните на естетическо- то. Той прави първите си професио- нални стъпки в края на хаотичните 1990-те, които разбиват канони, прео- доляват изолация и поставят въпро- си към всяко статукво. 1990-те е вре- мето на видеото, станало достъпно и за българските автори, увлечени по възможността да документират или псевдо-документират динамиката на промените след социализма. Един от първите в страната художници на ви- део и „нови медии“, Красимир Терзиев също отдава дължимото на стран- ните ситуации на реалността, чийто контекст изчезва „за секунди“. Но регистрирането на бедната поетика на отминаващия свят доста бързо се оказва недостатъчно. Фиксирането на „живота какъвто е“ (по Дзига Вертов) във времето на дигиталните техноло- гии му изглежда относително прос- то. Неговото видео-око е аналитич- но-конструктивно и спрямо субекта на гледането, и спрямо възможности- те на виждането. Изследователската същност на работата на художника се утвърждава от неговата докторска дисертация по Културна антрополо- гия (2012), издадена впоследствие в книга – Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство2 .

[...]


 

* От латински: Така отминават медиите на света. Заглавието е предложено от Лъчезар Бояджиев в разговор с автора на текста.

1http://dismagazine.com/ disillusioned-2/62143/hito-steyerl-politics-ofpost- representation/ 

2. Красимир Терзиев. Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство. София: Изток-Запад / ИСИ-София, 2012.

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok Decline