Онзи поглед който нещата ни връщат гледайки през нас

2016, серия живопис, акрил/платно,

Новата изложба на Красимир Терзиев включва малко работи (предимно живопис), които на пръв поглед нямат връзка помежду си. Те са като отрязъци от времето и пространството; неизвестни небесни тела, които се реят свободно, но все пак присъстват в едно космическо поле.

Проектът е вдъхновен от история, разказана от Жак Лакан. В нея философът споделя случка, в която по време на разходка с лодка един от рибарите подхвърля по повод на плаваща празна консерва от сардини, че той я вижда, но тя него – не. Този епизод се загнездва в съзнанието му именно с породеното опониране и усещането, че събралата светлината от слънчевите лъчи консерва (без която виждането не може да се осъществи) като че ли се взира в него/нас с един вселенски поглед. Това му дава повод да разсъждава върху разликата между Гледането и Виждането; върху това, че често наблюдавайки предметите в близкото ни обкръжение, изпускаме онзи голям и важен Поглед, който ги формира. 

Красимир Терзиев се впуска в приключение в търсене на „езика на нещата“. Той се вглежда отвъд познатото и обичайното в опит да се отрази в светлината, излъчвана от самите обекти. Ние ги виждаме, но и те ни гледат – тази перспектива към нещата ни кара да се усещаме различно. Тайнственото чувство да бъдеш наблюдаван променя усещането, че ние – гледащите, сме в контрол на всичко. Има нещо, което стои над това и това е самата Реалност.

Работите са фигуративни, но търсят границата на фигуративността. Сцените са разположени върху активни абстрактни фонове, които имат и самостоятелно излъчване. Боята (цветът и полагането му) носи своя собствена материалност и независимост. Художникът сблъсква тези граници, така както противопоставя и съдържания – психоанализа за двама/близнаци; басейн в зимна гора; абстрактни петна и комиксови илюстративни фигури; чистачи на черен цвят…Авторът споделя: „Фигуративната живопис е като мъртъв език, като латинския; трябва само да се промени оптиката към него.“ 

Мария Василева

откъс от прес съобщението на изложбата Красимир Терзиев: Онзи поглед, който нещата ни връщат, гледайки през нас

 

 

We use cookies on our website. Some of them are essential for the operation of the site, while others help us to improve this site and the user experience (tracking cookies). You can decide for yourself whether you want to allow cookies or not. Please note that if you reject them, you may not be able to use all the functionalities of the site.