Онзи поглед който нещата ни връщат гледайки през нас

  • 2016
  • серия живопис
  • акрил/платно

Новата изложба на Красимир Терзиев включва малко работи (предимно живопис), които на пръв поглед нямат връзка помежду си. Те са като отрязъци от времето и пространството; неизвестни небесни тела, които се реят свободно, но все пак присъстват в едно космическо поле.

Проектът е вдъхновен от история, разказана от Жак Лакан. В нея философът споделя случка, в която по време на разходка с лодка един от рибарите подхвърля по повод на плаваща празна консерва от сардини, че той я вижда, но тя него – не. Този епизод се загнездва в съзнанието му именно с породеното опониране и усещането, че събралата светлината от слънчевите лъчи консерва (без която виждането не може да се осъществи) като че ли се взира в него/нас с един вселенски поглед. Това му дава повод да разсъждава върху разликата между Гледането и Виждането; върху това, че често наблюдавайки предметите в близкото ни обкръжение, изпускаме онзи голям и важен Поглед, който ги формира. 

Красимир Терзиев се впуска в приключение в търсене на „езика на нещата“. Той се вглежда отвъд познатото и обичайното в опит да се отрази в светлината, излъчвана от самите обекти. Ние ги виждаме, но и те ни гледат – тази перспектива към нещата ни кара да се усещаме различно. Тайнственото чувство да бъдеш наблюдаван променя усещането, че ние – гледащите, сме в контрол на всичко. Има нещо, което стои над това и това е самата Реалност.

Работите са фигуративни, но търсят границата на фигуративността. Сцените са разположени върху активни абстрактни фонове, които имат и самостоятелно излъчване. Боята (цветът и полагането му) носи своя собствена материалност и независимост. Художникът сблъсква тези граници, така както противопоставя и съдържания – психоанализа за двама/близнаци; басейн в зимна гора; абстрактни петна и комиксови илюстративни фигури; чистачи на черен цвят…Авторът споделя: „Фигуративната живопис е като мъртъв език, като латинския; трябва само да се промени оптиката към него.“ 

Мария Василева

откъс от прес съобщението на изложбата Красимир Терзиев: Онзи поглед, който нещата ни връщат, гледайки през нас

-