Yet to be Titled

Първият поглед към Земята от гледната точка на друга планета принадлежи на астронавтите от Аполо 1, кацнали на Луната през 1969 г..
Направените от тях снимки на Земята обаче не са първите изображения на Земята, видени от разстояние. Година по-рано Стенли Кубрик вече е направил това като част от своя филм "2001: Космическа одисея"; с такава визионерска прецизност, че действителните документални кадри, които се появяват година по-късно, изглеждат като дежа-ву.
Това е само началото на дълга поредица от емблематични снимки на Земята, които оформят представата ни за това как изглежда планетата от гледната точка на приближаващ се извънземен. В това пътешествие на създаване на образи въображението на Кубрик и първият опит от документалните снимки на астронавтите от Аполо са заменени от композитни колажи от набор от данни, покриващи земното кълбо, създадени чрез компилация от заснети във времеви интервал поредици от сателитни кадри, в поредицата, озаглавена “Blue Marble" (972,
2003, 2012 г.) с все по-голяма резолюция и детайлност.
"Yet to be Titled" (2018) е експеримент в перспектива. Елементът, добавен към "Blue Marble", е силуетът на палма на преден план. Ако снимката е направена от позиция някъде под дървото, това автоматично повдига въпроса: "Кое точно е мястото, откъдето може да се види тази сцена?". И все пак, въпреки енигматичната странност на гледната точка, сцената изглежда донякъде позната. Безброй тапети, скрийнсейвъри и други фолклорни изображения съдържат подобна постановка - екзотични палми на фона на залез, изгрев или пълнолуние (може би другите две най-емоционално натоварени планети).
"Yet to be Titled" комбинира тези два емблематични образа, за да създаде експлозивно противоречие в перспективите, като прилага еднакво дистанцията на вечното извънорбитално спокойствие с интимните фантазии, копнеещи за
девствени тропически пейзажи. Конкретната фигурация и насока на асоциациите е оставена на зрителя.
Екологичната катастрофа, която в момента заплашва с ускоряваща се скорост да изличи човешкия вид от лицето на планетата, идва естествено на ум, но не е единственият възможен прочит.