„Дрейф“ е термин от корабоплаването, който означава изместване на морския съд от курса му под влияние на вятъра. Не се ли случва нещо подобно с времето, в което живеем? Не се ли измества то от обичайния си курс, от миналото към бъдещето, под напора на внезапно появил се вятър? Според художника Красимир Терзиев „днес се осъществява някакво усукване и турбуленция във времето, при която миналото се преработва в някакви налудни фантасмагории – нови национални произходи, древни корени и т.н., докато бъдещето се мисли през рециклирани ретро-футурологични образи от 1970-те. Елън Мъск си изстреля кабриолета към слънцето с манекена Старман (повтаряйки съветския манекен Иван Иванович) с цитати от Дъглас Адамс….”
Този опит за настоящето е синтезиран от него в изречението „Между миналото, което предстои и бъдещето, което вече е било“, разделено на две части и изписано с големи неонови букви в двата стъклени куба на галерия Алма Матер. Студентите, преподавателите, служителите и посетителите на Софийския университет ще преминават всекидневно между двете части на тази сентенция, иронично превърната в рекламен надпис, без да могат да я прочетат цялата. В зависимост от посоката на движение, те ще виждат само едната от двете части, а другата ще трябва да довършат сами. Възможно ли е времето отново да се върне в курса си?