"Както винаги в работите на Терзиев, сериозността е примесена с хумор и ирония. Названието препраща към конспиративните теории за световно господство, но минимализмът на обектите иронично подсказва, че вече може би няма над какво толкова да се господства. Останали са парчета от действителността, а и самата действителност отдавна не е цялостна. Разделението на одушевени и неодушевени предмети, обособяването на „самотни острови“, на които защитено, но без връзка с останалия свят, плуват камъни, дървета и животни, рисува представата за разпадащия се свят. Човекът въобще отсъства от картинката – може би вече е изчезнал, може би наблюдава през люка на тайно убежище. Появява се единствено като графична стилизирана фигура от инструкции за употреба в диптиха, който показва как правилата са разбъркани, външната помощ е неадекватна и усилията за „сглобяване“ на света по стария ред са напразни. [...] Серията рисунки на базата на инструкциите за сглобяване на продукти на голяма търговска верига визуализира по индиректен начин логиката на мерките, които следваха една след друга и обещаваха решение/спасение/успокоение при точното следване на инструкциите, които съдържаха, но вместо това бяха въвеждани/отменяни и отново въвеждани по частичен и често нелогичен начин, създавайки хаос, объркване и в резултат подсилваха паниката. Резултатът от „прави 1, 2, 3…“ водеше до сглобяването на нестабилни и нелогични конструкции, а не на завършена структура."
Мария Василева. откъс от кураторския текст към изложбата Красимир Терзиев: Нов световен ред, 2020, галерия Структура