"Когато слушаме статистиките за бежанци на турската граница или на лодки в Средиземно море и когато турският президент Реджеп Ердоган заплашва Европейския съюз, че ще отвори границите, не се питаме дали имаме близки и познати сред тях, нито пък се чудим какво и защо оставят зад гърба си, за да се отправят към Европа. Мислим за бежанците като за числа и непозната заплаха.
Красимир Терзиев изважда добре познатите ни от новините образи на безнадежност по границите и в бежанските лагери и ги поставя в уютното убежите на семейния албум. Числата се превръщат в хора, тълпите - в личности със свои истории. В работата си Терзиев обръща не само посоката ни на мислене за „бежанците“ от анонимното към личното, но и променя въображаемата траектория на бягството във времето и пространството. За нас остава да се запитаме с какво бежанците от Близкия изток днес за по-различни от българските или македонските бежанци по времен на Балканските войни или на Гражданската война в Гърция."
Стефка Цанева
/откъс от текста за изложбата "Светът не е преставал да се върти", 18.06.-31.07. 2020, Гьоте-институт София, куратор Стефка Цанева/