През септември 1921 г. Александър Родченко излага три монохромни платна: "Чист червен цвят", "Чист син цвят" и "Чист жълт цвят". За емблематичната серия той пише: "Аз сведох живописта до нейното логично решение, като изложих три платна: червено, синьо и жълто. Потвърдих: всичко свърши. Основни цветове. Всяка повърхност е просто повърхност и не се цели никакво представяне".
Между 1966 и 1970 г. Барнет Нюман прави друга емблематична творба, останала в историята на изкуството: серия от четири платна, озаглавена "Кой се страхува от червено, жълто и синьо", очевидно препращаща към Родченко.
Моята препратка се отнася до повърхността, толкова важна за Родченко, като показва, че всяка повърхност има обратна страна. В този случай основните цветове: червено, жълто и синьо, са нанесени на гърба на платното, като остават скрити за зрителя. Върху лицето се виждат само онези остатъци от цвят, които са успели да пробият нишките на платното, както кръвта или потта пробиват порите на кожата на тялото. Оттук и заглавието "Кой се страхува от другата страна".
Krassimir Terziev: Reconstructions of the Forthcoming, 2022, Structura Gallery, Sofia, curated by Maria Vassileva