Заснета в Стара планина, пет-каналната видео инсталация се появява от специфичен набор от отношения материал/процес: монтирането на камери директно върху клоните на дърветата позволява на ветровите пориви в гората да определят движението и траекторията на кадъра. Тази методология измества традиционния кинематографичен поглед, принадлежащ на човешкото тяло, като вместо това заземява перспективата в едно „повече от човешко“ преживяване. Инсталацията функционира като ансамбъл от пет отделни, но взаимосвързани ритъма, обединяващи се в едно кохерентно визуално и звуково поле.
Балканите са ветровит регион. В исторически план това е било място, където североизточните бури се срещат със средиземноморските бризове, където ветровете от далечни световни сили се редуват с пориви от близки съседи. Това не е място, където комфортът и спокойствието траят, нито където простите изчисления се свеждат до точни уравнения – и така етиката на прегръщането на непознатото и гостоприемството към госта и пътешественика се е развила като културна норма, само за да бъде отменена от съвременните митове за националност и прогрес. Бурята, предизвикана от съвременните гео(политически)логически промени, извиква в паметта фигурата на Ангела на историята на Бенямин – тласкан от бурята, идваща от рая все по-далече в бъдещето, докато купчината отломки от миналото се издига пред него, достигаща небето.