Линейната перспектива, според Мартин Джей (Jay, M., 1988), произлиза от късносредновековното увлечение по метафизическите импликации на светлината – lux като божествена светлина и lumen като възприемаема светлина. Средновековието визуализира божествения lux чрез златото, а lumen линейната перспектива организира в сложна триизмерна решетка, фиксирана в основна точка на зрението, която подрежда и контролира обектите в пространството.
Линейната перспектива на символния център на града и страната - жълтите павета, има особен характер. Тя може да събира всичко в една, или две точки, да захлюпва хоризонта, или да разпада света. Самите павета не са просто парчета индирерентен камък, те, както твърди поговорката на английски, заслужават тежестта си в злато (worth its weight in gold). В това символно пространство няма място за въздушна перспектива. То е чиста геометрия и символна материалност.