Красимир Терзиев е известен със своя интердисциплинарен подход, който му позволява да анализира настоящето от различни гледни точки и да поставя въпроси, свързани с политика, история, култура. Използвайки средствата на рисунката, живописта, видеото, фотографията, инсталацията и скулптурата, той разглежда проблемните зони от множество страни в опит да достигне възможните им измерения. Поради същата причина в своите работи художникът не се застоява на планетата Земя, а често се отправя към непознати светове в търсене на отговори. Реалността се превръща във фикция, а космосът се приближава и се превръща в алтернатива на нескончаемите драми на земята.
В центъра на настоящата изложба е компютърно генерираното видео „Разходка в галерията“. Базирайки се на ентропията (втори закон на термодинамиката), според който всички подредени неща в природата се стремят към разрушаване, към хаос, авторът ни представя пространството на галерията в един предполагаем бъдещ момент на напреднала ентропия.
В изложбата влизат различни руини, като че ли резултат от процесите на ентропия с разнообразен произход. Включени са цикъл фотографии, които представят разходки в безтегловно състояние в реконстуираното виртуално пространство на дома на художника. 3D моделът на мястото, превърнало се в единственото убежище, в съвременния Ноев ковчег по времето на ограниченията и призивите за ненапускане на дома, свързани с Ковид-19, представя тази подвластна на законите на ентропията крепост. Ежедневни обекти, като пластмасови столове за градината, са модифицирани. Разпознаваме предметите и местата, но усещаме и невидимата сила на космическия натиск, който ги отнема от нас.
Множество обекти-образи са обвивки без плътност и отпращат към спецификите на материалното и фантазменото пространство, към двойници, дежа-ву, миражи и призраци. В изложбата присъства покривало на кола, което покрива липсата на кола. Уличното осветление на София изпълнява клубен ритъм. Вратата на вагон на влак се отваря и затваря автоматично без да се виждат движещи се фигури, провокиращи това. Часовник изпълнява зациклил „танц“ от няколко секунди.
Твърдото, солидното, устойчивото отсъства. Красимир Терзиев внася елементи на случайност и експеримент – живописта се случва „сама“, разчитайки на пробивната сила на боята, нанесена на задната страна на платното; рисунките са създадени от камшични удари на натопен в цвят конец по повърхността на листа, което не осигурява пълен контрол. Всички тези елементи отварят пространство за въображението и неговите очевидности.
– – –
Красимир Терзиев e роден през 1969 в Добрич, България. Живее и работи в София. Има докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012 г.) и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997). През 2011г. получава Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“, а през 2007 – Наградата на Гауденц Руф за ново българско изкуство. Творбите му са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM, Париж; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija, Любляна; Art Collection Telekom, Бон; Софийска градска художествена галерия, София; Kunstsammlung Hypovereinsbank, Мюнхен; колекция Gaudenz B. Ruf; Артпроджект Депо; колекция Дана и Георги Войнов, колекция Владимир Илиев и др.
С подкрепата на програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“.
